6 окт. 2023 г., 05:34  

Присъда

779 5 6

                            Блажени миротворците, защото те                                 

                            ще се нарекат синове Божии.                                                                               

                                                         Матей 5:9

 


Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.

Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… 
Прегърнали са с корени земята, да избягат неспособни 
от бомбите, снарядите… от нашето човешко безразличие. 

 

След взривовете неми са и птиците. Ранени от осколки, 
телцата им се сгърчват. И смъртта повежда битката с живота… 
Останаха ли праведни сред нас, че ни търпиш? Но още колко?!... 
Гневът Ти справедлив не приближава ли пределната си кота???... 

 

Задавя се пръстта от кръв – разсечено е тялото Христово! 
Команда, залп!… И братът покосява брат си "в името Господне"! 
Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците…" 
Планетата делят... Но тя е Твоя, а е тяхна преизподнята!

 

Албена Димитрова 

24.4.2023.
София. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Латинче, благодаря ти, че намина и одобри!
    Бъди здрава, вдъхновена и благословена!
  • "Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците... " - Така е!

    Здраве и Божие благословение ти желая, Анабел!
  • Благодаря ви, приятели и колеги, за добрите думи, високи оценки и поставяне в "любими"!
    Да бъдем миротворци!
    Здраве и вдъхновение ви желая!
  • Всяка война носи смърт и разрушения! Много силен стих! Поздравления, Албенче!
  • Бени!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...