6.10.2023 г., 5:34  

Присъда

772 5 6

                            Блажени миротворците, защото те                                 

                            ще се нарекат синове Божии.                                                                               

                                                         Матей 5:9

 


Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.

Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… 
Прегърнали са с корени земята, да избягат неспособни 
от бомбите, снарядите… от нашето човешко безразличие. 

 

След взривовете неми са и птиците. Ранени от осколки, 
телцата им се сгърчват. И смъртта повежда битката с живота… 
Останаха ли праведни сред нас, че ни търпиш? Но още колко?!... 
Гневът Ти справедлив не приближава ли пределната си кота???... 

 

Задавя се пръстта от кръв – разсечено е тялото Христово! 
Команда, залп!… И братът покосява брат си "в името Господне"! 
Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците…" 
Планетата делят... Но тя е Твоя, а е тяхна преизподнята!

 

Албена Димитрова 

24.4.2023.
София. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Латинче, благодаря ти, че намина и одобри!
    Бъди здрава, вдъхновена и благословена!
  • "Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците... " - Така е!

    Здраве и Божие благословение ти желая, Анабел!
  • Благодаря ви, приятели и колеги, за добрите думи, високи оценки и поставяне в "любими"!
    Да бъдем миротворци!
    Здраве и вдъхновение ви желая!
  • Всяка война носи смърт и разрушения! Много силен стих! Поздравления, Албенче!
  • Бени!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....