6.10.2023 г., 5:34  

Присъда

773 5 6

                            Блажени миротворците, защото те                                 

                            ще се нарекат синове Божии.                                                                               

                                                         Матей 5:9

 


Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.

Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… 
Прегърнали са с корени земята, да избягат неспособни 
от бомбите, снарядите… от нашето човешко безразличие. 

 

След взривовете неми са и птиците. Ранени от осколки, 
телцата им се сгърчват. И смъртта повежда битката с живота… 
Останаха ли праведни сред нас, че ни търпиш? Но още колко?!... 
Гневът Ти справедлив не приближава ли пределната си кота???... 

 

Задавя се пръстта от кръв – разсечено е тялото Христово! 
Команда, залп!… И братът покосява брат си "в името Господне"! 
Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците…" 
Планетата делят... Но тя е Твоя, а е тяхна преизподнята!

 

Албена Димитрова 

24.4.2023.
София. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Латинче, благодаря ти, че намина и одобри!
    Бъди здрава, вдъхновена и благословена!
  • "Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците... " - Така е!

    Здраве и Божие благословение ти желая, Анабел!
  • Благодаря ви, приятели и колеги, за добрите думи, високи оценки и поставяне в "любими"!
    Да бъдем миротворци!
    Здраве и вдъхновение ви желая!
  • Всяка война носи смърт и разрушения! Много силен стих! Поздравления, Албенче!
  • Бени!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...