Oct 6, 2023, 5:34 AM  

Присъда

  Poetry
782 5 6

                            Блажени миротворците, защото те                                 

                            ще се нарекат синове Божии.                                                                               

                                                         Матей 5:9

 


Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.

Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… 
Прегърнали са с корени земята, да избягат неспособни 
от бомбите, снарядите… от нашето човешко безразличие. 

 

След взривовете неми са и птиците. Ранени от осколки, 
телцата им се сгърчват. И смъртта повежда битката с живота… 
Останаха ли праведни сред нас, че ни търпиш? Но още колко?!... 
Гневът Ти справедлив не приближава ли пределната си кота???... 

 

Задавя се пръстта от кръв – разсечено е тялото Христово! 
Команда, залп!… И братът покосява брат си "в името Господне"! 
Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците…" 
Планетата делят... Но тя е Твоя, а е тяхна преизподнята!

 

Албена Димитрова 

24.4.2023.
София. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Латинче, благодаря ти, че намина и одобри!
    Бъди здрава, вдъхновена и благословена!
  • "Безумците забравиха словата Му: "Блажени миротворците... " - Така е!

    Здраве и Божие благословение ти желая, Анабел!
  • Благодаря ви, приятели и колеги, за добрите думи, високи оценки и поставяне в "любими"!
    Да бъдем миротворци!
    Здраве и вдъхновение ви желая!
  • Всяка война носи смърт и разрушения! Много силен стих! Поздравления, Албенче!
  • Бени!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...