Присъствие
Зимата винаги наближава...
С нежни страсти вихри пейзажа
и загърбва всички неволи...
На пролет цветно-уханна път сторва
и с колко влюбеност покорява!
Гола, дива - необяздено стадо,
минала през годините - млада,
грях ли изкупва, без обич ли страда...
Зимата винаги наближава...
С нежни черти навАля пейзажа
и загърбва кой знае защо живота...
На тайнство и извисеност път сторва,
патина оставя - след кинжала,
с който сякла дървото и тляла
през своите години - скални пропасти,
но истински, с човешко присъствие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
