Присъствие

Poetry » Philosophical

577 0 6

Зимата винаги наближава...

С нежни страсти вихри пейзажа

и загърбва всички неволи...

На пролет цветно-уханна път сторва

и с колко влюбеност покорява!

Гола, дива - необяздено стадо,

минала през годините - млада,

грях ли изкупва, без обич ли страда...

Зимата винаги наближава...

С нежни черти навАля пейзажа

и загърбва кой знае защо живота...

На тайнство и извисеност път сторва,

патина оставя - след кинжала,

с който сякла дървото и тляла

през своите години - скални пропасти,

но истински, с човешко присъствие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

Аз съм на твоята възраст и чувствата са ми като твоите...
много,много близко до мен.Поздрави, скъпа!

2009-06-28T21:32:02+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ако не е това присъствие на зимата, няма как да се наслаждаваме на живота...
Много хубаво си го казала, много оригинално!
Прегръдка с благодарност!!!

2009-06-27T21:20:25+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Зимата винаги наближава... Но пътят е толкова хубав, Мариолче!

2009-06-27T14:23:07+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Да не мислим отсега за зимата...

2009-06-27T14:04:32+03:00
wind2008 (Владимир)

И Зимата и Старостта на Младостта път отварят...И колко красиви са в заника и в нежната си плахост...! Сърдечни поздрави, Марола, оцели философската десятка!

2009-06-27T12:52:18+03:00