27.06.2009 г., 11:31 ч.
Присъствие
Зимата винаги наближава...
С нежни страсти вихри пейзажа
и загърбва всички неволи...
На пролет цветно-уханна път сторва
и с колко влюбеност покорява!
Гола, дива - необяздено стадо,
минала през годините - млада,
грях ли изкупва, без обич ли страда...
Зимата винаги наближава...
С нежни черти навАля пейзажа
и загърбва кой знае защо живота...
На тайнство и извисеност път сторва,
патина оставя - след кинжала,
с който сякла дървото и тляла
през своите години - скални пропасти,
но истински, с човешко присъствие!
© Мариола Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако не е това присъствие на зимата, няма как да се наслаждаваме на живота...
Много хубаво си го казала, много оригинално!
Прегръдка с благодарност!!! -
Зимата винаги наближава... Но пътят е толкова хубав, Мариолче!
-
Да не мислим отсега за зимата...
-
И Зимата и Старостта на Младостта път отварят...И колко красиви са в заника и в нежната си плахост...! Сърдечни поздрави, Марола, оцели философската десятка!
-
Хареса ми...
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
много,много близко до мен.Поздрави, скъпа!