8 янв. 2012 г., 20:40  

Вяра

1.6K 0 28

 

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,

стаили силата на Боговете.

Оттам поемат всички чудеса,

изпратени за мен по ветровете.

 

Аз вярвам в онзи легендарен Връх,

издигнал се високо над Голгота.

Попил свещената Христова кръв,

единствен стига и говори с Бога.

 

Със тази Вяра дишам и съм жив.

Понасям тежестта на вековете.

Добър и лош. Нещастен и щастлив.

И грешен, и невинен... Аз – Човекът!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникални стихове Ели... прочетох на един дъх цялата ти страничка... толкова ме развълнува .. !!!
  • !!!
    Водице Елице,благодаря...
  • Неизг(о)ряла. Поздрави!
  • Дано да има повече сбъднати надежди след такава поезия! Благодаря и на Йосифова за напомнянето /за дъгата след дъжд!/ - при мен след дъжда идва най-често качулката ...
  • Поздрави, Eли, за теб и за музата

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...