Jan 8, 2012, 8:40 PM  

Вяра

  Poetry » Other
1.6K 0 28

 

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,

стаили силата на Боговете.

Оттам поемат всички чудеса,

изпратени за мен по ветровете.

 

Аз вярвам в онзи легендарен Връх,

издигнал се високо над Голгота.

Попил свещената Христова кръв,

единствен стига и говори с Бога.

 

Със тази Вяра дишам и съм жив.

Понасям тежестта на вековете.

Добър и лош. Нещастен и щастлив.

И грешен, и невинен... Аз – Човекът!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уникални стихове Ели... прочетох на един дъх цялата ти страничка... толкова ме развълнува .. !!!
  • !!!
    Водице Елице,благодаря...
  • Неизг(о)ряла. Поздрави!
  • Дано да има повече сбъднати надежди след такава поезия! Благодаря и на Йосифова за напомнянето /за дъгата след дъжд!/ - при мен след дъжда идва най-често качулката ...
  • Поздрави, Eли, за теб и за музата

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....