Jan 8, 2012, 8:40 PM  

Вяра

  Poetry » Other
1.6K 0 28

 

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,

стаили силата на Боговете.

Оттам поемат всички чудеса,

изпратени за мен по ветровете.

 

Аз вярвам в онзи легендарен Връх,

издигнал се високо над Голгота.

Попил свещената Христова кръв,

единствен стига и говори с Бога.

 

Със тази Вяра дишам и съм жив.

Понасям тежестта на вековете.

Добър и лош. Нещастен и щастлив.

И грешен, и невинен... Аз – Човекът!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уникални стихове Ели... прочетох на един дъх цялата ти страничка... толкова ме развълнува .. !!!
  • !!!
    Водице Елице,благодаря...
  • Неизг(о)ряла. Поздрави!
  • Дано да има повече сбъднати надежди след такава поезия! Благодаря и на Йосифова за напомнянето /за дъгата след дъжд!/ - при мен след дъжда идва най-често качулката ...
  • Поздрави, Eли, за теб и за музата

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...