8.01.2012 г., 20:40  

Вяра

1.6K 0 28

 

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,

стаили силата на Боговете.

Оттам поемат всички чудеса,

изпратени за мен по ветровете.

 

Аз вярвам в онзи легендарен Връх,

издигнал се високо над Голгота.

Попил свещената Христова кръв,

единствен стига и говори с Бога.

 

Със тази Вяра дишам и съм жив.

Понасям тежестта на вековете.

Добър и лош. Нещастен и щастлив.

И грешен, и невинен... Аз – Човекът!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникални стихове Ели... прочетох на един дъх цялата ти страничка... толкова ме развълнува .. !!!
  • !!!
    Водице Елице,благодаря...
  • Неизг(о)ряла. Поздрави!
  • Дано да има повече сбъднати надежди след такава поезия! Благодаря и на Йосифова за напомнянето /за дъгата след дъжд!/ - при мен след дъжда идва най-често качулката ...
  • Поздрави, Eли, за теб и за музата

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...