8.01.2012 г., 20:40  

Вяра

1.6K 0 28

 

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,

стаили силата на Боговете.

Оттам поемат всички чудеса,

изпратени за мен по ветровете.

 

Аз вярвам в онзи легендарен Връх,

издигнал се високо над Голгота.

Попил свещената Христова кръв,

единствен стига и говори с Бога.

 

Със тази Вяра дишам и съм жив.

Понасям тежестта на вековете.

Добър и лош. Нещастен и щастлив.

И грешен, и невинен... Аз – Човекът!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникални стихове Ели... прочетох на един дъх цялата ти страничка... толкова ме развълнува .. !!!
  • !!!
    Водице Елице,благодаря...
  • Неизг(о)ряла. Поздрави!
  • Дано да има повече сбъднати надежди след такава поезия! Благодаря и на Йосифова за напомнянето /за дъгата след дъжд!/ - при мен след дъжда идва най-често качулката ...
  • Поздрави, Eли, за теб и за музата

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...