15 июл. 2008 г., 05:38

Притаена

814 0 14
Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш,
ломотещ с нощно лунна приказка
и криещ своите крещящи тайни.
А денем се затварям в притчата
за живите и многострадалните
и се превръщам в цвете някак,
и цъфвам под стряха - изповедалня,
в необяснимо време, с повик благ...

Не съм безутешно желана,
с полусенки в полутонове съм спасена
или безучастна и твърдоглава,
като музиката вечер... съм притаена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А денем се затварям в притчата
    за живите и многострадалните
    и се превръщам в цвете някак,
    и цъфвам под стряха - изповедалня...

    !!!
  • Като притча за живи и мъртви,
    за отколе забравени грешки,
    със които неравен е пътя ни
    но богати са дланите - срещи...
  • Благодаря ви - добри приятели!!!
    Поздрав с една мисъл на Фотев:"Морето живите обича,
    а мъртвите изхвърля на брега"...
  • Мариола,много,много силен е стиха ти!
    Поздрав!
  • Красиво изваян стих!Прегръдки,Мариолче!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...