15 jul 2008, 5:38

Притаена

813 0 14
Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш,
ломотещ с нощно лунна приказка
и криещ своите крещящи тайни.
А денем се затварям в притчата
за живите и многострадалните
и се превръщам в цвете някак,
и цъфвам под стряха - изповедалня,
в необяснимо време, с повик благ...

Не съм безутешно желана,
с полусенки в полутонове съм спасена
или безучастна и твърдоглава,
като музиката вечер... съм притаена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А денем се затварям в притчата
    за живите и многострадалните
    и се превръщам в цвете някак,
    и цъфвам под стряха - изповедалня...

    !!!
  • Като притча за живи и мъртви,
    за отколе забравени грешки,
    със които неравен е пътя ни
    но богати са дланите - срещи...
  • Благодаря ви - добри приятели!!!
    Поздрав с една мисъл на Фотев:"Морето живите обича,
    а мъртвите изхвърля на брега"...
  • Мариола,много,много силен е стиха ти!
    Поздрав!
  • Красиво изваян стих!Прегръдки,Мариолче!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...