15.07.2008 г., 5:38 ч.

Притаена 

  Поезия » Любовна
597 0 14
Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш,
ломотещ с нощно лунна приказка
и криещ своите крещящи тайни.
А денем се затварям в притчата
за живите и многострадалните
и се превръщам в цвете някак,
и цъфвам под стряха - изповедалня,
в необяснимо време, с повик благ...

Не съм безутешно желана,
с полусенки в полутонове съм спасена
или безучастна и твърдоглава,
като музиката вечер... съм притаена...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??