2 февр. 2015 г., 12:00

Притча 

  Поэзия » Философская
289 0 2

 

 

                 Притча

 

 

... В една гора от приказна реалност

живял самотен като Ветровете

един Мъдрец, отшелник там отдавна-

и другарувал с птиците и зверовете...

 

Във пещера застлал си бил постеля

от мъх, от клони, от треви и шуми,

а там лежали и зверчета смело

и той разбирал се със тях без думи...

 

...Но зла беда налегнала гората,

че гневно Слънце изгорило всичко

и свършили водата и храната:

и за човеци, зверове и птички...

 

Изпосталял Мъдреца в пещерата

угасвал бавно в пълна изнемога-

събрали се животните в гората

и дружно те решили да помогнат...

 

И всички от последните запаси

за стареца донасяли по нещо:

храна, или водица да разкваси

той гърлото си сухо и горещо...

 

...Встрани смутено Зайчето стояло,

но другите щом там се разотишли-

събрало съчки огън да напали

подтиквано от неразбрани мисли

 

и разгорял се огън като чудо

с подухналия Вятър в надпревара

и пламъците си въртял той лудо,

а щом дървата станали на жара

 

и Зайчето прошепнало тогава:

„Понеже Старче те обичам много,

а нямам нищо- себе си ти давам...”-

и скочило в разжареният огън...

 

Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??