Притча
И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма:
безчет години, векове-
дружбата им е голяма!
И тя изгода се зове.
Изгодата е песен сладка
и в душите ни живей.
Запееш ли я крепко,братко,
достигаш своя апогей!
Едно намигане отсреща:
за тебе е изгоден знак!
И вземеш, че се срещнеш
с изгодно непознат...
Подритвате с копита леко...
Опитвате оттук-оттам!
И нещо дяволско в човека
захвърля чест и срам.
Но кой живее без изгода
и може ли без интерес?!
На това дължим възхода!
От вехти времена до днес.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
