May 25, 2022, 11:21 AM  

Притча 

  Poetry » Humour, Phylosophy, Civilian
418 10 29

И срещна Дяволу човека 

и му рече:"Ти си мой!"

И тъй полека-лека...

Човек човеку стана свой.

 

Оттогава има-няма:

безчет години, векове-

дружбата им е голяма!

И тя изгода се зове. 

 

Изгодата е песен сладка

и в душите ни живей.

Запееш ли я крепко,братко,

достигаш своя апогей!

 

Едно намигане отсреща:

за тебе е изгоден знак!

И вземеш, че се срещнеш 

с изгодно непознат...

 

Подритвате с копита леко...

Опитвате оттук-оттам!

И нещо дяволско в човека 

захвърля чест и срам.

 

Но кой живее без изгода 

и може ли без интерес?!

На това дължим възхода!

От вехти времена до днес. 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??