ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА
В този стар, относителен свят,
разкрасен с много обич и грижа,
живее някъде и моят събрат -
от живота той също получил е виза.
Извикал деня си с истински плач.
Нахален върлувал- гладен, без риза.
С любовта си лудувал по късния здрач.
Играл на мечти с несигурна миза.
Сънувал веднъж своя Рай - своя Ад,
помежду им строил малка хижа...
Но вик го събудил, отдавна познат, ...