4 нояб. 2014 г., 22:28

Притча за вината

1.2K 0 19

 

 

 

 

       ПРИТЧА ЗА ВИНАТА

 

 

                               Люба Кулезич за България:

 

               "Тя е застрашена да бъде заличена от тези,

                 които са готови за излапат и слънцето!"

 

                                                 Из предаването на Нова телевизия 

                                                                      "На светло" - 02.11.2014

 

 

Видяхте ги, нали? Те с хищни зъби

разкъсаха на слънцето снагата.

Небесната покривка, с кръв поръбена,

потрепваше като крило в тревата.

 

Без маска, настървената порочност

заръфа с ярост разжарени късове,

а сиирджии, с вой във нож наточен,

се скупчиха до същността им мръсна.

 

Всеядните търбуси на вселената

безцеремонно глътнаха светилото.

Сега сме в тяхното летоброене,

с небе по-черно и от цвят мастилен.

 

Разбрахте ли? Дори без нож в ръката

сме съучастници във заколение.

Това е тъжна притча за вината

на примиреното ни поколение.

 

 

03.11.2014

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Непримирените пишат стихове и веят знамена с надеждата, че някой ще ги прочете, че някой ще застане под тях и идеята за нещо по-добро.
  • Благодаря за букетчето от удивителни, Юлия!
  • !!!
  • Дали ще има и други, които ще подкрепят тази чудесна идея?
    Радвам се, че ти заставаш зад нея,но трябва да се съберем повече хора.
    Поздрави, Ваничка!
  • Стиховете ти продължават да бият тревога и съм сигурна, че ще доведат мечтаната "бяла Пролет"за България!Привет, Мария!
    Присъединявам се към чудесната идея на Стойна!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...