4 nov 2014, 22:28

Притча за вината

  Poesía » Civil
1.2K 0 19

 

 

 

 

       ПРИТЧА ЗА ВИНАТА

 

 

                               Люба Кулезич за България:

 

               "Тя е застрашена да бъде заличена от тези,

                 които са готови за излапат и слънцето!"

 

                                                 Из предаването на Нова телевизия 

                                                                      "На светло" - 02.11.2014

 

 

Видяхте ги, нали? Те с хищни зъби

разкъсаха на слънцето снагата.

Небесната покривка, с кръв поръбена,

потрепваше като крило в тревата.

 

Без маска, настървената порочност

заръфа с ярост разжарени късове,

а сиирджии, с вой във нож наточен,

се скупчиха до същността им мръсна.

 

Всеядните търбуси на вселената

безцеремонно глътнаха светилото.

Сега сме в тяхното летоброене,

с небе по-черно и от цвят мастилен.

 

Разбрахте ли? Дори без нож в ръката

сме съучастници във заколение.

Това е тъжна притча за вината

на примиреното ни поколение.

 

 

03.11.2014

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Непримирените пишат стихове и веят знамена с надеждата, че някой ще ги прочете, че някой ще застане под тях и идеята за нещо по-добро.
  • Благодаря за букетчето от удивителни, Юлия!
  • !!!
  • Дали ще има и други, които ще подкрепят тази чудесна идея?
    Радвам се, че ти заставаш зад нея,но трябва да се съберем повече хора.
    Поздрави, Ваничка!
  • Стиховете ти продължават да бият тревога и съм сигурна, че ще доведат мечтаната "бяла Пролет"за България!Привет, Мария!
    Присъединявам се към чудесната идея на Стойна!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...