18 окт. 2009 г., 07:19

Притеснения 

  Поэзия » Философская
819 0 14

ПРИТЕСНЕНИЯ

 

Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...

Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...

Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -

ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!...

 

Ех, Живот непоправим – рана, незарасла в мене, 

сякаш двама с теб делим път през мътните ми вени...

Аз куража ти наум все подкрепям с равен ритъм...

Някой ден, без много шум, неподготвен ще те питам:

 

Тъжен ли ще си без мен, ако сам те изоставя?...

Със надежда в мен роден,  сбъркал си ме с богоравен...

Как ли ще те утеша в раздвоеното ни цяло 

само с голата душа и с едно студено тяло?...

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??