18 окт. 2009 г., 07:19

Притеснения

1.1K 0 14

ПРИТЕСНЕНИЯ

 

Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...

Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...

Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -

ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!...

 

Ех, Живот непоправим – рана, незарасла в мене, 

сякаш двама с теб делим път през мътните ми вени...

Аз куража ти наум все подкрепям с равен ритъм...

Някой ден, без много шум, неподготвен ще те питам:

 

Тъжен ли ще си без мен, ако сам те изоставя?...

Със надежда в мен роден,  сбъркал си ме с богоравен...

Как ли ще те утеша в раздвоеното ни цяло 

само с голата душа и с едно студено тяло?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...