Притихнал в сънна дрямка град,
отворил малки магазини
на главна улица с площад,
строени в минали години.

Градинка с пейки и дървета,
на Ботев паметник сред тях
с цветя за празник на поета
и спомени, покрити с прах.

А нявга в празничните дни,
на тази улица събрани
със вяра в светли бъднини
вървяхме с` знамена развяни.
 
Там бе тогава моят свят,
а всеки друг е бил далече,
макар от книгите познат
и в кинопрегледите вечер.

Какъв животът бе тогава
сега понякога ни питат,
а времето ни отговаря
не по-добър, по-лош, а бе различен.