Притихване
От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята,
бродиран е с въпросите - стрели.
Самотно място ли е днес земята?
Долавям го! Разбирам, че боли.
А аз до теб притихнала пак крача
с единствената мисъл (красота!),
че имам най-прекрасната задача-
рисувам по прозорците цветя!
Ех, зная, че светът е тъй различен,
но аз и ти сме сенки в този час.
Животът е усмихнат, нетипичен,
когато има теб, ни има нас!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
