От тягостно очакване замлъкват 

надвесените тази нощ звезди. 

Проблясват кратко, тихо се промъкват,

над тъмни клони, листи на брези.

Разкошен шлейф нощта сега намята,

бродиран е с въпросите - стрели.

Самотно място ли е днес земята?

Долавям го! Разбирам, че боли.

А аз до теб притихнала пак крача

с единствената мисъл (красота!),

че имам най-прекрасната задача-

рисувам по прозорците цветя!

Ех, зная, че светът е тъй различен,

но аз и ти сме сенки в този час.

Животът е усмихнат, нетипичен,

когато има теб, ни има нас!

Детелина И.Стефанова 🍀✍️