От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята,
бродиран е с въпросите - стрели.
Самотно място ли е днес земята?
Долавям го! Разбирам, че боли.
А аз до теб притихнала пак крача
с единствената мисъл (красота!),
че имам най-прекрасната задача-
рисувам по прозорците цветя! ...