3 дек. 2008 г., 21:47

Приумица

699 0 14
Искам
да чета
в редовете
приказка.
Искам
да усещам
оня шум
хартиен.
С тези завъртулки
и важни запетаи.
Искам
и приумици -
сънища
на джуджета,
в цвят
червено-страстен,
от звънчета -
водопадно
да превърна
в песен.
Нещо
знам,
че съществува,
от душите
е изречено.
Пълен
е така
Животът.
Розови -
на дни
следите.
Пътят
сладостен
е скрил
пролука
между
редовете
към...
Безкрая!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...