Dec 3, 2008, 9:47 PM

Приумица

  Poetry » Other
693 0 14
Искам
да чета
в редовете
приказка.
Искам
да усещам
оня шум
хартиен.
С тези завъртулки
и важни запетаи.
Искам
и приумици -
сънища
на джуджета,
в цвят
червено-страстен,
от звънчета -
водопадно
да превърна
в песен.
Нещо
знам,
че съществува,
от душите
е изречено.
Пълен
е така
Животът.
Розови -
на дни
следите.
Пътят
сладостен
е скрил
пролука
между
редовете
към...
Безкрая!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...