3.12.2008 г., 21:47

Приумица

696 0 14
Искам
да чета
в редовете
приказка.
Искам
да усещам
оня шум
хартиен.
С тези завъртулки
и важни запетаи.
Искам
и приумици -
сънища
на джуджета,
в цвят
червено-страстен,
от звънчета -
водопадно
да превърна
в песен.
Нещо
знам,
че съществува,
от душите
е изречено.
Пълен
е така
Животът.
Розови -
на дни
следите.
Пътят
сладостен
е скрил
пролука
между
редовете
към...
Безкрая!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...