3.12.2008 г., 21:47

Приумица

698 0 14
Искам
да чета
в редовете
приказка.
Искам
да усещам
оня шум
хартиен.
С тези завъртулки
и важни запетаи.
Искам
и приумици -
сънища
на джуджета,
в цвят
червено-страстен,
от звънчета -
водопадно
да превърна
в песен.
Нещо
знам,
че съществува,
от душите
е изречено.
Пълен
е така
Животът.
Розови -
на дни
следите.
Пътят
сладостен
е скрил
пролука
между
редовете
към...
Безкрая!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....