lips_of_angels (Ем)
164 5067
25 апр. 2010 г., 17:48

Привичка 

  Поэзия
1066 0 18

Имам навика, имам някаква странна привичка

да разпъвам душата си по поляни зелени.

На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка

празнотата, която носи дъх на канела.

Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря

и прости, мили мой, но така ми е хубаво

във зелено да вплитам все твоите погледи

и с дъгата да споря за нещичко истинско.

И така ми е  хубаво все  да забравям,

че най-малкото пръстче се нарича кутрè.

Няма никакъв Малчо. Няма я  Палечка.

А светът не е свършил след мойто тире.

Просто, ей я там - самодива, душата ми -

тича боса, сама по росната свежа трева.

И повярвай ми, мой стари приятелю,

нямам нужда от друго. Искам само това.

© Ем Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??