Привидението
Привидението
През прозореца успях да я видя.
Стоеше долу в зимната мъгла,
силует прекрасен на душа красива,
сливаща се със снега.
Сърцето ми прескочи лудо,
даже малко ми и премаля...
Нима това е, Боже, чудо!?
Нима се Тя завръща от смъртта?!
Стоях безмълвен и уплашен
между живота и смъртта,
между земно и небесно,
между реалност и мечта.
Запрепусках по стълбите лудо...
Да я настигна във снега!
Да я целуна, прегърна,
да я спася от смъртта!
Уви! Тя се беше разтопила...
Малки капчици върху свирепия лед...
Привидение на душата унила
и изтерзания ум на влюбен поет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леденпламък Леденпламък Все права защищены
