14.09.2019 г., 18:00 ч.

Привидението 

  Поезия » Любовна
577 2 1

Привидението

 

През прозореца успях да я видя.
Стоеше долу в зимната мъгла,
силует прекрасен на душа красива,
сливаща се със снега.

Сърцето ми прескочи лудо,
даже малко ми и премаля...
Нима това е, Боже, чудо!?
Нима се Тя завръща от смъртта?!

 

Стоях безмълвен и уплашен
между живота и смъртта,
между земно и небесно,
между реалност и мечта.

 

Запрепусках по стълбите лудо...
Да я настигна във снега!
Да я целуна, прегърна,
да я спася от смъртта!

 

Уви! Тя се беше разтопила...
Малки капчици върху свирепия лед...
Привидение на душата унила
и изтерзания ум на влюбен поет.


 

© Леденпламък Леденпламък Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??