Sep 14, 2019, 6:00 PM

Привидението

  Poetry » Love
1.1K 2 1

Привидението

 

През прозореца успях да я видя.
Стоеше долу в зимната мъгла,
силует прекрасен на душа красива,
сливаща се със снега.

Сърцето ми прескочи лудо,
даже малко ми и премаля...
Нима това е, Боже, чудо!?
Нима се Тя завръща от смъртта?!

 

Стоях безмълвен и уплашен
между живота и смъртта,
между земно и небесно,
между реалност и мечта.

 

Запрепусках по стълбите лудо...
Да я настигна във снега!
Да я целуна, прегърна,
да я спася от смъртта!

 

Уви! Тя се беше разтопила...
Малки капчици върху свирепия лед...
Привидение на душата унила
и изтерзания ум на влюбен поет.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леденпламък Леденпламък All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...