Привикнах с тъмната стая
Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.
Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.
Забравило е вече що е живот и малко топлинка.
Отново ще пожълтее след помощта чужда.
Непонятно му е какво е било преди.
Как е цъфтяло и се е радвало на въздуха чист.
Сега изъхналите си цветове едно след друго реди.
Примирило се е, че няма и един свеж лист.
Спри! Не дърпай черното перде.
Ще му вдъхнеш само сляпа надежда...
Отново ще го откъсне някое безразсъдно хлапе.
За пореден път после животът в него ще умре.
Омръзна ми да съм нечие свежо цвете...
Привикнах с тъмната стая.
Нека паразити лазят душата ми.
Не ме е страх от края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
!
