The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
Nov 26, 2007, 2:34 PM

Привикнах с тъмната стая 

  Poetry
784 0 19
 

Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.

Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.

Забравило е вече що е живот и малко топлинка.

Отново ще пожълтее след помощта чужда.

 

Непонятно му е какво е било преди.

Как е цъфтяло и се е радвало на въздуха чист.

Сега изъхналите си цветове едно след друго реди.

Примирило се е, че няма и един свеж  лист.

 

Спри! Не дърпай черното перде.

Ще му вдъхнеш само сляпа надежда...

Отново ще го откъсне някое безразсъдно хлапе.

За пореден път после животът в него ще умре.

 

Омръзна ми да съм нечие свежо цвете...

Привикнах с тъмната стая.

Нека паразити лазят душата ми.

Не ме е страх от края.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??