7 мая 2017 г., 00:10

Привличане

504 1 2

Привличане

 

Какво е трябвало да става

не знам. Ала при нас се случи.

И интересно - продължава,

макар и вече да сме с внуци.

 

Ти никога не съжали

за туй, че в своя свят ме пусна.

И никога не позволи,

дори насън, да го напусна.

 

Защо съдбата ни сближи

и ни направи свои чакри?

Дано това да продължи -

във всичко, с теб да сме еднакви.

 

Че ти си мъж, а аз - жена,

в това е нашето различие.

И предполагам, затова

и занапред, ще се привличаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...