7.05.2017 г., 0:10

Привличане

502 1 2

Привличане

 

Какво е трябвало да става

не знам. Ала при нас се случи.

И интересно - продължава,

макар и вече да сме с внуци.

 

Ти никога не съжали

за туй, че в своя свят ме пусна.

И никога не позволи,

дори насън, да го напусна.

 

Защо съдбата ни сближи

и ни направи свои чакри?

Дано това да продължи -

във всичко, с теб да сме еднакви.

 

Че ти си мъж, а аз - жена,

в това е нашето различие.

И предполагам, затова

и занапред, ще се привличаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...