7 may 2017, 0:10

Привличане

507 1 2

Привличане

 

Какво е трябвало да става

не знам. Ала при нас се случи.

И интересно - продължава,

макар и вече да сме с внуци.

 

Ти никога не съжали

за туй, че в своя свят ме пусна.

И никога не позволи,

дори насън, да го напусна.

 

Защо съдбата ни сближи

и ни направи свои чакри?

Дано това да продължи -

във всичко, с теб да сме еднакви.

 

Че ти си мъж, а аз - жена,

в това е нашето различие.

И предполагам, затова

и занапред, ще се привличаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...