Привличане
Какво е трябвало да става
не знам. Ала при нас се случи.
И интересно - продължава,
макар и вече да сме с внуци.
Ти никога не съжали
за туй, че в своя свят ме пусна.
И никога не позволи,
дори насън, да го напусна.
Защо съдбата ни сближи
и ни направи свои чакри?
Дано това да продължи -
във всичко, с теб да сме еднакви.
Че ти си мъж, а аз - жена,
в това е нашето различие.
И предполагам, затова
и занапред, ще се привличаме.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
