3 сент. 2021 г., 01:45

Приятел 

  Поэзия
536 3 9

Щом животът пак стовари

безпощадния си меч

и душата падне възнак

във безмилостната сеч,

трябва някой да помогне

и ръка да подаде,

инак тяло без душа е,

лодка е,но без море!

 

Ала май спасител трудно

се намира в наши дни,

егото е вечно будно-

съвестта пък вечно спи...

Всеки бърза,всеки тича

и забравя времена,

във които си превързвал

кървавата му душа!

 

Но пък трудно,знай,не значи

невъзможно-твърдо не!

От когото не очакваш,

той илач ще подаде!

Че душата му ранена

като твойта е била,

а лекарството дарено

от приятел по съдба...

 

И тогава ще почувстваш,

че не бива да тъжиш,

че каквото и да става,

за приятел се държиш...

А когато има нужда

и попаднал е в беда,

ти ще бъдеш пак човекът,

който е подал ръка!

© Ивайло Симеонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??