Приятел
Щом животът пак стовари
безпощадния си меч
и душата падне възнак
във безмилостната сеч,
трябва някой да помогне
и ръка да подаде,
инак тяло без душа е,
лодка е,но без море!
Ала май спасител трудно
се намира в наши дни,
егото е вечно будно-
съвестта пък вечно спи...
Всеки бърза,всеки тича
и забравя времена,
във които си превързвал
кървавата му душа!
Но пък трудно,знай,не значи
невъзможно-твърдо не!
От когото не очакваш,
той илач ще подаде!
Че душата му ранена
като твойта е била,
а лекарството дарено
от приятел по съдба...
И тогава ще почувстваш,
че не бива да тъжиш,
че каквото и да става,
за приятел се държиш...
А когато има нужда
и попаднал е в беда,
ти ще бъдеш пак човекът,
който е подал ръка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Симеонов Всички права запазени
