16 апр. 2024 г., 11:47

Приятел

592 1 3

Потребна ми е чаша чай на този свят...

Чаша чай, кора от мандарина

човек отсреща-приятел, или брат

и една запалена камина

 

Той ще ме види. Знам че ще ме чуе

Ще ме изслуша, с мен ще помълчи

защото иска, не защото трябва

До мен ще бъде да ме утеши

 

Защото ме обича с мен остава

Да бъде с мен през бездни самота

Не ме оставя не защото трябва

 а за да е другар във трудността

 

И нищо друго вече не е важно

Щом имаш приятел силен си докрай

Разбираш сам, че имаш просто нужда

от две горещи чаши силен чай

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много смислено и издържано !Поздравления!
  • Здравейте, радвам се, че Ви допада написаното..Казвала съм го и друг път- писането на стихове се оказа моята психотерапия. Не знаех, че ми се получава докато не започнах да пиша. Пиша тук, защото все някъде трябва да записвам нещата.
  • Поздравления за хубавия стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...