Apr 16, 2024, 11:47 AM

Приятел

578 1 3

Потребна ми е чаша чай на този свят...

Чаша чай, кора от мандарина

човек отсреща-приятел, или брат

и една запалена камина

 

Той ще ме види. Знам че ще ме чуе

Ще ме изслуша, с мен ще помълчи

защото иска, не защото трябва

До мен ще бъде да ме утеши

 

Защото ме обича с мен остава

Да бъде с мен през бездни самота

Не ме оставя не защото трябва

 а за да е другар във трудността

 

И нищо друго вече не е важно

Щом имаш приятел силен си докрай

Разбираш сам, че имаш просто нужда

от две горещи чаши силен чай

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много смислено и издържано !Поздравления!
  • Здравейте, радвам се, че Ви допада написаното..Казвала съм го и друг път- писането на стихове се оказа моята психотерапия. Не знаех, че ми се получава докато не започнах да пиша. Пиша тук, защото все някъде трябва да записвам нещата.
  • Поздравления за хубавия стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...