Приятел
Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне
някой от сърце да попита
"как си, добре ли си, мила",
а не да е с мене от скука.
Зрънце любов ще ми стигне
да посея светлина във душата.
В дланите обич ще никне,
приятелска щом е ръката.
Даже и мисъл ми стига
някой за мен да се сети.
Сто пъти повече мога
аз да му давам от себе си...
Изворна става водата,
подадена с лека ръка,
благодатна потича в душата
всяка една доброта.
Искам приятел, но верен.
Който не ще предаде
за някакви жалки интриги
доверчивото мое сърце.
Сърце за сърце да заменя,
а не за изгода добра.
Ако такъв не намеря...
по-добре ще съм да съм сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
