19 may 2009, 11:25

Приятел 

  Poesía » Otra
805 0 12
Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне
някой от сърце да попита
"как си, добре ли си, мила",
а не да е с мене от скука.
Зрънце любов ще ми стигне
да посея светлина във душата.
В дланите обич ще никне,
приятелска щом е ръката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??