20 сент. 2017 г., 15:28

„Приятел“

3K 13 13

Луд ли си?...  Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!

 

Как предлагаш след предателство,
душата си ранена да ти поверя?!
Над мене искаш да поиздевателстваш?!
Ти луд ли си?! Как да ти се доверя?

 

С пръст на спусъка се извиняваш,
а после стреляш право в мен.
Или си луд или се подиграваш!
Да се усмихна ли за хепи енд?!

 

С приятелите си споделям всичко.
Ще изтърпиш ли аз да ти разкажа?!
Как в ада бях оставена самичка
и как „приятел“ може да те смаже.

 

Без баналности и без клишета.
Нима изглеждам толкоз жалка?!
Или придържаш се към етикета?!
Няма нужда! Това е моята закалка. 


Септември 2017     В. Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох с интерес! Благодаря за споделеното!
    От завързалата се дискусия, споделям мнението на Ангел Бодуров. Колкото и да е трудно, нужно е човек да стигне до разбирането, че прошката (истинската) е единствения начин човек да се освободи от последствията на предателството. Омразата завързва още по-здраво възела между две души. Възел, от който излизане няма и в поредица от животи ролите на предател и жертва се сменят. До момента, когато единия не прости и разплете кармичния възел. За да има свободата да продължи напред.
    Омразата е нож с две остриета. Едното е насочено към противника, а другото към този, който а изпраща.
    Моля за прошка, ако засегнах нечии чувства.
  • Все пак...въпреки умората...прочетох и...Много ми допада. Не съм по поезията, или ми допада или...не го дочитам. Това е много емоционално!
  • Благодаря, Иван. Хубава неделя!
  • Много хубава творба, браво!
  • Благодаря, Ангел! Така е. Трябва да се научим и да прощаваме!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...