20 sept 2017, 15:28

„Приятел“

  Poesía
3K 13 13

Луд ли си?...  Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!

 

Как предлагаш след предателство,
душата си ранена да ти поверя?!
Над мене искаш да поиздевателстваш?!
Ти луд ли си?! Как да ти се доверя?

 

С пръст на спусъка се извиняваш,
а после стреляш право в мен.
Или си луд или се подиграваш!
Да се усмихна ли за хепи енд?!

 

С приятелите си споделям всичко.
Ще изтърпиш ли аз да ти разкажа?!
Как в ада бях оставена самичка
и как „приятел“ може да те смаже.

 

Без баналности и без клишета.
Нима изглеждам толкоз жалка?!
Или придържаш се към етикета?!
Няма нужда! Това е моята закалка. 


Септември 2017     В. Тодорова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох с интерес! Благодаря за споделеното!
    От завързалата се дискусия, споделям мнението на Ангел Бодуров. Колкото и да е трудно, нужно е човек да стигне до разбирането, че прошката (истинската) е единствения начин човек да се освободи от последствията на предателството. Омразата завързва още по-здраво възела между две души. Възел, от който излизане няма и в поредица от животи ролите на предател и жертва се сменят. До момента, когато единия не прости и разплете кармичния възел. За да има свободата да продължи напред.
    Омразата е нож с две остриета. Едното е насочено към противника, а другото към този, който а изпраща.
    Моля за прошка, ако засегнах нечии чувства.
  • Все пак...въпреки умората...прочетох и...Много ми допада. Не съм по поезията, или ми допада или...не го дочитам. Това е много емоционално!
  • Благодаря, Иван. Хубава неделя!
  • Много хубава творба, браво!
  • Благодаря, Ангел! Така е. Трябва да се научим и да прощаваме!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...