20.09.2017 г., 15:28

„Приятел“

3K 13 13

Луд ли си?...  Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!

 

Как предлагаш след предателство,
душата си ранена да ти поверя?!
Над мене искаш да поиздевателстваш?!
Ти луд ли си?! Как да ти се доверя?

 

С пръст на спусъка се извиняваш,
а после стреляш право в мен.
Или си луд или се подиграваш!
Да се усмихна ли за хепи енд?!

 

С приятелите си споделям всичко.
Ще изтърпиш ли аз да ти разкажа?!
Как в ада бях оставена самичка
и как „приятел“ може да те смаже.

 

Без баналности и без клишета.
Нима изглеждам толкоз жалка?!
Или придържаш се към етикета?!
Няма нужда! Това е моята закалка. 


Септември 2017     В. Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с интерес! Благодаря за споделеното!
    От завързалата се дискусия, споделям мнението на Ангел Бодуров. Колкото и да е трудно, нужно е човек да стигне до разбирането, че прошката (истинската) е единствения начин човек да се освободи от последствията на предателството. Омразата завързва още по-здраво възела между две души. Възел, от който излизане няма и в поредица от животи ролите на предател и жертва се сменят. До момента, когато единия не прости и разплете кармичния възел. За да има свободата да продължи напред.
    Омразата е нож с две остриета. Едното е насочено към противника, а другото към този, който а изпраща.
    Моля за прошка, ако засегнах нечии чувства.
  • Все пак...въпреки умората...прочетох и...Много ми допада. Не съм по поезията, или ми допада или...не го дочитам. Това е много емоционално!
  • Благодаря, Иван. Хубава неделя!
  • Много хубава творба, браво!
  • Благодаря, Ангел! Така е. Трябва да се научим и да прощаваме!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...