Sep 20, 2017, 3:28 PM

„Приятел“

Poetry

3K 13 13

Луд ли си?... Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!

Как предлагаш след предателство,
душата си ранена да ти поверя?!
Над мене искаш да поиздевателстваш?!
Ти луд ли си?! Как да ти се доверя?

С пръст на спусъка се извиняваш,
а после стреляш право в мен.
Или си луд или се подиграваш!
Да се усмихна ли за хепи енд?!

С приятелите си споделям всичко.
Ще изтърпиш ли аз да ти разкажа?!
Как в ада бях оставена самичка
и как „приятел“ може да те смаже.

Без баналности и без клишета.
Нима изглеждам толкоз жалка?!
Или придържаш се към етикета?!
Няма нужда! Това е моята закалка.

Септември 2017 В. Тодорова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Прочетох с интерес! Благодаря за споделеното!
От завързалата се дискусия, споделям мнението на Ангел Бодуров. Колкото и да е трудно, нужно е човек да стигне до разбирането, че прошката (истинската) е единствения начин човек да се освободи от последствията на предателството. Омразата завързва още по-здраво възела между две души. Възел, от който излизане няма и в поредица от животи ролите на предател и жертва се сменят. До момента, когато единия не прости и разплете кармичния възел. За да има свободата да продължи напред.
Омразата е нож с две остриета. Едното е насочено към противника, а другото към този, който а изпраща.
Моля за прошка, ако засегнах нечии чувства.

2019-04-06T19:20:29+03:00
latinka (Латинка Минкова)

Все пак...въпреки умората...прочетох и...Много ми допада. Не съм по поезията, или ми допада или...не го дочитам. Това е много емоционално!

2018-10-28T20:09:55+02:00
valya_official (Valya Тodorova)

Благодаря, Иван. Хубава неделя!

2018-03-11T14:41:47+02:00
fantboy94 (Иван Бодуров)

Много хубава творба, браво!

2018-03-11T00:35:49+02:00
valya_official (Valya Тodorova)

Благодаря, Ангел! Така е. Трябва да се научим и да прощаваме!

2017-12-09T08:12:06+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0