„Приятел“
Луд ли си?... Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!
Как предлагаш след предателство,
душата си ранена да ти поверя?!
Над мене искаш да поиздевателстваш?!
Ти луд ли си?! Как да ти се доверя?
С пръст на спусъка се извиняваш,
а после стреляш право в мен.
Или си луд или се подиграваш!
Да се усмихна ли за хепи енд?!
С приятелите си споделям всичко.
Ще изтърпиш ли аз да ти разкажа?!
Как в ада бях оставена самичка
и как „приятел“ може да те смаже.
Без баналности и без клишета.
Нима изглеждам толкоз жалка?!
Или придържаш се към етикета?!
Няма нужда! Това е моята закалка.
Септември 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Все пак...въпреки умората...прочетох и...Много ми допада. Не съм по поезията, или ми допада или...не го дочитам. Това е много емоционално!
-
Благодаря, Иван. Хубава неделя!
-
Много хубава творба, браво!
-
Благодаря, Ангел! Така е. Трябва да се научим и да прощаваме!
-
Какво да се прави
в този свят на тъга?
Ние просто сме хора.
И това е Съдба!
Всички ние сме странници
в този път - самота.
Да бъде любовница
Може всяка жена.
Да бъде приятелка
може само избранница.
Да бъде и двете -
е Богиня това.
/Валя, аз също съм много чувствителен на тема предателство и за да мога да оцелея в този свят изпълнен с него, от поетичната вселена съм си написал и донесъл горното стихотворение.
Споделям го с удоволствие.
Пожелавам на всички, носещи силата на Поезията да притежават и божествената сила на Прошката./ -
Роби, разсмя ме! Но наистина ми се искаше... Благодаря, че ме посети. Радвам ти се много!
-
Написано емоционално, с много хъс!...Докато четях, имах чувството, че до финала ще го нашамариш!...
Поздравления за творбата, Валя!...Хареса ми много!... -
Благодаря момичета! Радвам се, че моята емоция успя да стигне до вас. Хубав ден на всички.
-
Силата на емоцията тук е невероятна. Браво, Валя! Прибирам си го в любими!
-
Някои биха започнали тук да говорят за прошка. Аз не. Прошката си е прошка, но... Дори да му простиш, приятелството е мъртво!
-
Благодаря Желания, това са все преживяни емоции. Може би за това не са чужди на никого.
-
Отново право в целта..браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
От завързалата се дискусия, споделям мнението на Ангел Бодуров. Колкото и да е трудно, нужно е човек да стигне до разбирането, че прошката (истинската) е единствения начин човек да се освободи от последствията на предателството. Омразата завързва още по-здраво възела между две души. Възел, от който излизане няма и в поредица от животи ролите на предател и жертва се сменят. До момента, когато единия не прости и разплете кармичния възел. За да има свободата да продължи напред.
Омразата е нож с две остриета. Едното е насочено към противника, а другото към този, който а изпраща.
Моля за прошка, ако засегнах нечии чувства.