Приятел беше ти

29 нояб. 2007 г., 08:33

Поэзия » Оды и поэмы

2247 0 2

Приятел беше ти, нали?!

Сега превърна се във враг.

Захлопна ми вратата,

видях аз само твоя крак.

През прозореца те гледах аз,

не ми помаха дори с ръка.

Ах, защо не се спъна,

сега ще ти дишам прахта.

А трябваше мойта да дишаш.

Що е то приятелството? Нищо!

Аз мислех, че е то всевишно,

а окапа като вишна.

Дори не вишна, тя е тъй красива,

след теб обрулена съм слива.

С приятелството всичко си отива...

Сама съм вече до края на света,

но така ще ми е най-добре. Сама!

Приятелю, подадената ти ръка,

търкулна се в нощта.

И няма вече аз да я потърся,

ще се въргаля тя в прахта,

живота ми със нея ти забърса.

Отивай си със скъсана бохча!!!

Къде отиваш? Връщай се. Излъгах.

Приятел беше. Още си ми ти.

Без твоята ръка аз ще потъна

в излъганите ми мечти.

Приятелю, ти счупена си ваза,

в която не расте омраза.

Нека да я залепя...

Подай ми ти ръка!

3y3ka (Зузка)

2007-11-29T11:22:12+02:00

"Приятелю, ти счупена си ваза,
в която не расте омраза.
Нека да я залепя...
Подай ми ти ръка!" - Много силен стих!!!

Поздрав!
green_poison (Ирена )

2007-11-29T08:49:33+02:00

знам как се чувстваш ......... много е гадно да изгубиш приятел но е още по лошо да не знаеш защо