Приятел беше ти
Приятел беше ти, нали?!
Сега превърна се във враг.
Захлопна ми вратата,
видях аз само твоя крак.
През прозореца те гледах аз,
не ми помаха дори с ръка.
Ах, защо не се спъна,
сега ще ти дишам прахта.
А трябваше мойта да дишаш.
Що е то приятелството? Нищо!
Аз мислех, че е то всевишно,
а окапа като вишна.
Дори не вишна, тя е тъй красива,
след теб обрулена съм слива.
С приятелството всичко си отива...
Сама съм вече до края на света,
но така ще ми е най-добре. Сама!
Приятелю, подадената ти ръка,
търкулна се в нощта.
И няма вече аз да я потърся,
ще се въргаля тя в прахта,
живота ми със нея ти забърса.
Отивай си със скъсана бохча!!!
Къде отиваш? Връщай се. Излъгах.
Приятел беше. Още си ми ти.
Без твоята ръка аз ще потъна
в излъганите ми мечти.
Приятелю, ти счупена си ваза,
в която не расте омраза.
Нека да я залепя...
Подай ми ти ръка!
© Русина Раднева All rights reserved.
