13 янв. 2006 г., 21:48

Приятели

2K 0 6
Приятели, попитахте какво сте вий за мене,
но аз не мога само с думичка една,
мога да говоря много дълго време,
и да кажа хиляди неща!

Най-точните слова не мога да намеря,
но ще ви кажа само няколко неща,
с вас аз всичко мога да споделям
и искам винаги да е така.

За мене вий сте радост и опора,
 дарявате ми мигове щастливи,
вий сте най-обичаните хора,
разбиращи с очите си красиви.

И радост и тъга, и болка тежка,
на вас и мъката си мога да изплача,
ще изтриете сълзите с длан човешка,
остана ли самичка пак в здрача.

Разбиране, нежност и обич дори,
дарявате ми вие с пълни шепи,
когато съм с вас дори да вали,
за тъга очите ми са слепи.

Приятели, ние няма никога да се делим,
а ще останем заедно до гроб
и в трудностите за ръка ще се държим,
защото нас ни свързва чиста, истинска любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дано твоите приятели да знаят какво са те за теб
  • само мога наи-искрено да завиждам на твоите приятели че имат до себеси човек които така да ги оценя!
  • Благодаря на всички, и се надявам че ще успея да направя щастливи приятелите си, защото това е нещото което най-силно желая!
  • Чудесно е,слънце! Продължавай да пишеш такива весели стихотворения! Обичам те! Браво!
  • приятелите ти трбва да са много щастливи хора)))))))

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...