13.01.2006 г., 21:48

Приятели

2K 0 6
Приятели, попитахте какво сте вий за мене,
но аз не мога само с думичка една,
мога да говоря много дълго време,
и да кажа хиляди неща!

Най-точните слова не мога да намеря,
но ще ви кажа само няколко неща,
с вас аз всичко мога да споделям
и искам винаги да е така.

За мене вий сте радост и опора,
 дарявате ми мигове щастливи,
вий сте най-обичаните хора,
разбиращи с очите си красиви.

И радост и тъга, и болка тежка,
на вас и мъката си мога да изплача,
ще изтриете сълзите с длан човешка,
остана ли самичка пак в здрача.

Разбиране, нежност и обич дори,
дарявате ми вие с пълни шепи,
когато съм с вас дори да вали,
за тъга очите ми са слепи.

Приятели, ние няма никога да се делим,
а ще останем заедно до гроб
и в трудностите за ръка ще се държим,
защото нас ни свързва чиста, истинска любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано твоите приятели да знаят какво са те за теб
  • само мога наи-искрено да завиждам на твоите приятели че имат до себеси човек които така да ги оценя!
  • Благодаря на всички, и се надявам че ще успея да направя щастливи приятелите си, защото това е нещото което най-силно желая!
  • Чудесно е,слънце! Продължавай да пишеш такива весели стихотворения! Обичам те! Браво!
  • приятелите ти трбва да са много щастливи хора)))))))

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...