13.01.2006 г., 21:48

Приятели

2K 0 6
Приятели, попитахте какво сте вий за мене,
но аз не мога само с думичка една,
мога да говоря много дълго време,
и да кажа хиляди неща!

Най-точните слова не мога да намеря,
но ще ви кажа само няколко неща,
с вас аз всичко мога да споделям
и искам винаги да е така.

За мене вий сте радост и опора,
 дарявате ми мигове щастливи,
вий сте най-обичаните хора,
разбиращи с очите си красиви.

И радост и тъга, и болка тежка,
на вас и мъката си мога да изплача,
ще изтриете сълзите с длан човешка,
остана ли самичка пак в здрача.

Разбиране, нежност и обич дори,
дарявате ми вие с пълни шепи,
когато съм с вас дори да вали,
за тъга очите ми са слепи.

Приятели, ние няма никога да се делим,
а ще останем заедно до гроб
и в трудностите за ръка ще се държим,
защото нас ни свързва чиста, истинска любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дано твоите приятели да знаят какво са те за теб
  • само мога наи-искрено да завиждам на твоите приятели че имат до себеси човек които така да ги оценя!
  • Благодаря на всички, и се надявам че ще успея да направя щастливи приятелите си, защото това е нещото което най-силно желая!
  • Чудесно е,слънце! Продължавай да пишеш такива весели стихотворения! Обичам те! Браво!
  • приятелите ти трбва да са много щастливи хора)))))))

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...